...какво щях да направя с него?" бе първият въпрос, който зададох на приятелите си във Фейсбук, с който дадох началото на една поредица от запитвания, с която целя да събера колкото се може повече различни отговори, да ги обмисля и коментирам.
Въпросът е на пръв поглед простичък, но пробужда много размисли у човека, към когото е зададен. Да погледнем от чисто реалистична гледна точка: човекът с оръжие е по-привилегирован от този без такова; с него може както да всели страх, така и да отнеме живот; и не на последно място - може да накара някой да направи нещо против волята му.
Имайки това в предвид (аз и запитаните, надявам се), получих много разнообразни и някои интересни отговори.
Има една максима: "Много идиоти, малко куршуми". Според нея всички "идиоти" трябва да измрат, но аз мисля, че всеки заслужава втори шанс и един вид прошка. Мисля, че на всички ни се е случвало (и то не веднъж) някой да ни изнерви до такава степен, че да ни се прииска просто да изчезне. В тази връзка идва и първият отговор: "в случай че адски мн ме изнерви бих убила някой". Е, във почти всички случаи го казваме спонтанно и от нерви, но дали наистина, ако в такъв момент имаш оръжие, би ли го използвал?!? По-скоро не, но всичко си зависи от човека.
Нека сега направим 180-градусов завой и да се насочим към самите нас. Всички до този момент сме имали както положителни, така и отрицателни моменти в живота, моменти, в които сме се чудили "защо изобщо съм на този свят". Ами тук си, защото така трябва, всичко тече и отминава, никой неуспех не е вечен! За това дори и просто ей така казана фразата "ще се самоубия" говори красноречиво за положението на човека, който я изрича. Но решение винаги има и всичко може да се подреди на място.
Да притежаваш оръжие е доста отговорно нещо, имайки в предвид на какво е способно то. Може би поради тази причина някои биха го изхвърлили веднага, а други пък биха гърмели ей така. Аз може би се отнасям към втория тип хора - ако ми е за пръв път, ще пробвам, за да видя какво е усещането.
Общо взето така стоят нещата с това запитване - различни хора, различно мислене. Наистина, по този въпрос има много още какво да се каже и напише, но да оставим нещата така и да мислим, когато наистина ни се отдаде такава възможност.
Въпросът е на пръв поглед простичък, но пробужда много размисли у човека, към когото е зададен. Да погледнем от чисто реалистична гледна точка: човекът с оръжие е по-привилегирован от този без такова; с него може както да всели страх, така и да отнеме живот; и не на последно място - може да накара някой да направи нещо против волята му.
Имайки това в предвид (аз и запитаните, надявам се), получих много разнообразни и някои интересни отговори.
Има една максима: "Много идиоти, малко куршуми". Според нея всички "идиоти" трябва да измрат, но аз мисля, че всеки заслужава втори шанс и един вид прошка. Мисля, че на всички ни се е случвало (и то не веднъж) някой да ни изнерви до такава степен, че да ни се прииска просто да изчезне. В тази връзка идва и първият отговор: "в случай че адски мн ме изнерви бих убила някой". Е, във почти всички случаи го казваме спонтанно и от нерви, но дали наистина, ако в такъв момент имаш оръжие, би ли го използвал?!? По-скоро не, но всичко си зависи от човека.
Нека сега направим 180-градусов завой и да се насочим към самите нас. Всички до този момент сме имали както положителни, така и отрицателни моменти в живота, моменти, в които сме се чудили "защо изобщо съм на този свят". Ами тук си, защото така трябва, всичко тече и отминава, никой неуспех не е вечен! За това дори и просто ей така казана фразата "ще се самоубия" говори красноречиво за положението на човека, който я изрича. Но решение винаги има и всичко може да се подреди на място.
Да притежаваш оръжие е доста отговорно нещо, имайки в предвид на какво е способно то. Може би поради тази причина някои биха го изхвърлили веднага, а други пък биха гърмели ей така. Аз може би се отнасям към втория тип хора - ако ми е за пръв път, ще пробвам, за да видя какво е усещането.
Общо взето така стоят нещата с това запитване - различни хора, различно мислене. Наистина, по този въпрос има много още какво да се каже и напише, но да оставим нещата така и да мислим, когато наистина ни се отдаде такава възможност.
