"Ем', к'во да правиш"

Въпреки че вярата ми в хороскопи и други астро-еди-какви-си липсва, бих могъл да се съглася с определянето на стрелците като хора-оптимисти. Да, аз съм оптимист, съвсем гордо мога да заявя, че вярвам в доброто и че всичко някога ще си дойде на мястото. Защо тогава ми се налага все по-често и по-често да използвам изрази като "ем', к'во да правиш" или "такъв е живота"?!? Това се дължи на онова нещо вляво от тези буквички! Даааааа, Технически Университет, браааат!

Който е казал, че студентските години са най-хубавата част от живота, не е сбъркал, но едва ли е бил студент в ТУ-София :(

Не че се оплаквам... не, то си е за оплакване впрочем. Като ме питат как върви следването, рядко се случва да отговоря позитивно. То, че не е лесно, не е, ама тук пердета - бол! Всеки си има неговите претенции и се прави на недостижим и велик. Рядко се срещат разбрани преподаватели, но добре, че ги има, че без тях следването ще е жива мъка. Ама такива един на десет... Иначе: "не ме интересува, оправяйте се, аз материала съм ви го предал, вижте си в записките!" Е, как после да не се нервираш и псуваш. Но въпреки това пак се справяме и продължаваме напред с пълна пара да крачим в тинята и да настъпваме краставите жаби (иначе казано професорите :D).

Вече все повече и повече се убеждавам, че единственото нещо, на което ме научи училището, е да се справям с идиоти, практика, която, смея да кажа, съм усвоил до съвършенство. Трудно вече може нещо да ме изненада в този университет, но да не се изхвърлям много, както каза един колега: "Все пак това е ТУ"... К'во да правиш, трайкаш си и буташ напред.

Ако имах оръжие...

...какво щях да направя с него?" бе първият въпрос, който зададох на приятелите си във Фейсбук, с който дадох началото на една поредица от запитвания, с която целя да събера колкото се може повече различни отговори, да ги обмисля и коментирам.

Въпросът е на пръв поглед простичък, но пробужда много размисли у човека, към когото е зададен. Да погледнем от чисто реалистична гледна точка: човекът с оръжие е по-привилегирован от този без такова; с него може както да всели страх, така и да отнеме живот; и не на последно място - може да накара някой да направи нещо против волята му.

Имайки това в предвид (аз и запитаните, надявам се), получих много разнообразни и някои интересни отговори.

Има една максима: "Много идиоти, малко куршуми". Според нея всички "идиоти" трябва да измрат, но аз мисля, че всеки заслужава втори шанс и един вид прошка. Мисля, че на всички ни се е случвало (и то не веднъж) някой да ни изнерви до такава степен, че да ни се прииска просто да изчезне. В тази връзка идва и първият отговор: "в случай че адски мн ме изнерви бих убила някой". Е, във почти всички случаи го казваме спонтанно и от нерви, но дали наистина, ако в такъв момент имаш оръжие, би ли го използвал?!? По-скоро не, но всичко си зависи от човека.

Нека сега направим 180-градусов завой и да се насочим към самите нас. Всички до този момент сме имали както положителни, така и отрицателни моменти в живота, моменти, в които сме се чудили "защо изобщо съм на този свят". Ами тук си, защото така трябва, всичко тече и отминава, никой неуспех не е вечен! За това дори и просто ей така казана фразата "ще се самоубия" говори красноречиво за положението на човека, който я изрича. Но решение винаги има и всичко може да се подреди на място.

Да притежаваш оръжие е доста отговорно нещо, имайки в предвид на какво е способно то. Може би поради тази причина някои биха го изхвърлили веднага, а други пък биха гърмели ей така. Аз може би се отнасям към втория тип хора - ако ми е за пръв път, ще пробвам, за да видя какво е усещането.

Общо взето така стоят нещата с това запитване - различни хора, различно мислене. Наистина, по този въпрос има много още какво да се каже и напише, но да оставим нещата така и да мислим, когато наистина ни се отдаде такава възможност.

"Добре дошъл"

С тази първа публикация се поздравявам с "добре дошъл" в блог-пространстовто. Живи и здрави, съвсем скоро ще напиша първата си ИСТИНСКА публикация, затова стойте в течение със статуса на съответното приложение в моят Фейсбук(Kaloyan Milev).

За сега толкоз от мен. Очаквайте скоро продължение.

Калоян Милев 04.06.09г.