"Ем', к'во да правиш"

Въпреки че вярата ми в хороскопи и други астро-еди-какви-си липсва, бих могъл да се съглася с определянето на стрелците като хора-оптимисти. Да, аз съм оптимист, съвсем гордо мога да заявя, че вярвам в доброто и че всичко някога ще си дойде на мястото. Защо тогава ми се налага все по-често и по-често да използвам изрази като "ем', к'во да правиш" или "такъв е живота"?!? Това се дължи на онова нещо вляво от тези буквички! Даааааа, Технически Университет, браааат!

Който е казал, че студентските години са най-хубавата част от живота, не е сбъркал, но едва ли е бил студент в ТУ-София :(

Не че се оплаквам... не, то си е за оплакване впрочем. Като ме питат как върви следването, рядко се случва да отговоря позитивно. То, че не е лесно, не е, ама тук пердета - бол! Всеки си има неговите претенции и се прави на недостижим и велик. Рядко се срещат разбрани преподаватели, но добре, че ги има, че без тях следването ще е жива мъка. Ама такива един на десет... Иначе: "не ме интересува, оправяйте се, аз материала съм ви го предал, вижте си в записките!" Е, как после да не се нервираш и псуваш. Но въпреки това пак се справяме и продължаваме напред с пълна пара да крачим в тинята и да настъпваме краставите жаби (иначе казано професорите :D).

Вече все повече и повече се убеждавам, че единственото нещо, на което ме научи училището, е да се справям с идиоти, практика, която, смея да кажа, съм усвоил до съвършенство. Трудно вече може нещо да ме изненада в този университет, но да не се изхвърлям много, както каза един колега: "Все пак това е ТУ"... К'во да правиш, трайкаш си и буташ напред.